Анализ и образи в "Изворът на белоногата"


Образа на тъмната веда в произведението от от Петко Р. Славейков

Ведата олицетворява тъмните сили (от други нар. Приказки – змейове, смаодиви и др.). Тяхната завист въплъщава вечното присъствие на злото, което заплашва човешкото щастие. В миналото са били използвани от народа, като удобна причина да си обяснят всичко случващо се, колкото и невероятно да е то. От друга страна символизират османското иго и утвърждават идеята, че ако човек не е свободен, той няма да бъде щастлив задълго.

Как Везира изкушава Гергана и как тя отстоява позицията си + какви аргументи представя

Везирът се опитва да изкуши Гергана с прекрасните и великолепни градини в сараите, намиращи се в Истанбул. Той предлага на българката да отиде при него. Турчинът се опитва да съблазни Гергана, но тя отстоява избора и позицията си. Градината присъства в думите и на двамата опоненти, но е представена по различен начин – от две различни ценностни системи и представи за най-важното. В представите на друговереца красотат е в опитомените от човека растения („С миндери ще ги обградя, с ястъци ще ги обредя”), девойката намира очарование в дивата зелена природа („Тез живи цветя няма ги, там всичко расте насила”). Според него Гергана не е родена да се труди и да работи („ти не си за туй родена, най си родяна, дарена, бяла ханъма да бъдеш...не ще шеташ за други, други на тебе ще шетат”). За него Гергана ще повехне ако работи („да гориш лице снежано, да косиш ръце нежани?”). Везира предлагана на Гергана скъпи предмети, богатство и охолен живот („с триста прозорци... злато,коприна да носиш.... жълти жълтици да нижеш....в светли хареми да седиш...бисери”)
Гергана защитава и отстоява своята позиция. Не й пречи покъщната работа, нито тежкия труд на нивата, към който тя е привикнала. („мен не тежи шетнята, откакто съм ся родила, все тъй съм расла...кога по нива, по лозе на стар бащица на помощ, кога пък вкъщи да шетам – на мила майка отмяна”). Помощта, която тя дава на родителите си, й дава смисъл на живота. („все тъй съм расла, порасла”). Следващият аргумент на българската е любовта към българската природа.(„няма там, аго, по вази, няма там...изрежда”). Последният аргумент, чрез който тя окончателно убеждава везира е този за любовта й с Никола. („пред тебе, аго, нищо е; но за мен, знаеш ли, всичко е, воля аз него, та него”).
Фанатичната лоялност на Гергана към България и към Никола стават причина везира да я освободи („На живот ми си господар, но на волята не ми си, без воля стопан ставаш ти на мъртво сърце студено – готовност за саможертва – народни приказки за млади моми, които скачали от скали и водопади, зада избегнат натрапения жених”). Везирът остава смаян от вярността на българката („смая се везир с Герната, вярност в любов и почете, пусна момата свободна и надари я богато”). Гергана не нарушава дадената клетва към Никола да бъде само негова и отстоява позицията си до самия край. Друговерецът вижда, че не ще може да съблазни с богатства това бедно момиче и това е основанието за този достоен жест.