Сравнителна характеристика на Дядо Либен (ДЛ) и Хаджи Генчо (ХГ)


Характеристиката е концентрирана около двамата главни герои и сватосването на техните деца в произведението на Любен Каравелов

-противопоставени образи  - ХГ е богат търговец, който обича богатството и разкоша; Либен е едър, тромав, много много жизнен, запазил младежкия си вид. Вида им: ХГ- нос като краставица, очите почервенели и подпухнали от лойта и ракията; ДЛ – изкусно засукани мустаци, без брада – младостта и юнашкия вид.

-Първият е много уважаван в Копривщица:Твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той сичко знае и на сичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце”. Учител е, продава свещи по празниците и пее с попа, като го поправя, когато той сгреши. ХГ знае по малко от езиците на съседските ни държави. Кадията го нарича умен човек „окомуш адам”.

- Образът му контрастира с този на ХГ. Дядо Либен е стар хайдутин. Той е неук, макар че е видял много от света. Той не обича уседналия начин на живот, за разлика от ХГ.

-Учителят е пестелив до скъперничество, а дядо Либен щедро раздава богатството си.
-Друга разлика в образите им са техните „тайници”. В този на хаджията се намират всевъзможни ненужни предмети, които той не желае да изхвърли(мисли си, че някога може да потрябват на другиго), а в този на ДЛ има вещи, които са доказателства за неговото противоречиво, хайдустко минало ещи, все свързани с хайдутството: скъпи дрехи, пушки, пищови, ножове, конски седла, юзди и всякакви други юнашки неща)

-И двамата са деспотични тирани у дома си. Ядат отделно от домочадието си, като се наслаждават на разкош, докато семействата им гладуват и ядат хляб и сирене. Домовете им са противопоставени:

ХГ на младини е лишил от живот двама от синовете си за дребни прегрешения, а третия е прогонил. Останала е само старата хаджийка, която обикаля мълчаливо и покорно из къщата. В къщата полиците и рафтовете са запълнени от ненужни предмети. Мрачен и тъжен дом. Единствено Лила вдъхва живот в тази къща със своята красота и жизненост.

ДЛ е изоставил децата си, пътувайки из света. За разлика от ХГ обаче той ги събира около себе си на старини и домът е изпълнен с весел детски смях, хубави снахи и добри синове.

-ХГ е чревоугодник. Много му се иска да изпие старото вино на ДЛ. Не дава нищо даром, винаги очаква нещо в замяна – случая със момиченцето, когато не са го извикали за закланото животно. Не оставя неотмъстено стореното му зло. Докачлив характер, честолюбив и много инатлив. Изпраща ЛИла в манастир само и само да не я даде на ДЛ. Дори влиза в спор със своя „приятел”, за да може да изпие старото вино, а не новото както той го нарича „мътеница”. Прави се на обиден. Прави си изкусни сметки за колко време може да изпие 30-те бъчви старо вино, за да знае колко време да отлага съгласието си за сватбата.

-И двамата преувеличават своята слава: ДЛ е прославен чак до Московско, за неговата ракия се носят легенди и дори славни генерали от руската армия са чували за него „Добър ще да е този ваш дядо Либен щом прави такава ракия” му разказал веднъж един поклонник, скиталец.
ХГ пък е най-ученият и най-умният в околията та чак до Пловдив.
Нито първият като учител притежава сериозни знания, нито вторият като хайдутин истинско патриотично чувство.

-не се отчуждават от българското, редовно ходят на църква, но без да вярват истински. ХГ издига авторитета си, като показва, че знае повече от поп Енчо,който не е пример за подражание – пие като копач, ДЛ ходи, защото е българин, а не турчин.

-ДЛ е съпричастен на младите; подкрепя сина си и се гордее с него; в него открива себе си на младини. Помага му да открадне булката от манастира.
Лила нe получава нито ласка, нито знак на обич от баща си. Единственото същество, което ХГ някога е обичал и с  което някога е споделял трапезата си, е котаракът, чиято опашка е отрязъл без да се интересува дали го боли или не. Дори я пази в своя музей като трофей – още една ненужна вещ.

-и двамата са консервативни и изостанали от времето. Не се интересуват от политика или от заобикалящия ги свят. Единствено техният малък и ограничен свят. Вълнува ги спокойствието на настоящето и носталгията по миналото и младостта. Революционният полъх на новото не ги вълнува.Те са хора, доволни от живота.