Образите на заточениците и родината ("Заточеници")


Колективния образ на заточениците


Заточениците са принудилтено изпратени в изгнание. Пътуват за Подрумнале. Образът на родината бавно чезне в далечината, докато те се отдалечават от брега. „И светът ще бъде сън за нас” е символ на отчаянието, обвзело борците за свобода. Както сега чезне пред тях последният поглед, който хвърлят върху родината, така и бавно ще изчезне споменът за родината, макар и съхранен свято в съзннието на всеки един от родолюбците. Под дългия живот, пълен с трудности и изпитания, които ги очакват, споменът за родината най-вероятно ще избелее с времето. Всеки се опитва да запамети картината на Родината в съзнанието си, като светиня, до която да се докосват по време на трудните моменти, които несъмнено ги очакват в Мала Азия. Те са отдадени на каузата си и са готови да дадат живота си за родината. Чувстват се засрамени, че не са изгубили живота си за България, а са хванати в плен, позорно. В последните си мигове, близо до дома, те искат прошка от родината, затова че са се провалили и не са изпълнили мисията си, съкровената си мечта – да освободят Македония или да дадат живота си опитвайки си. Аналогия с Ботевите творби.

Образът на родината


Лирическият говорител описва образът на родината по възможно най-красив начин. Представя я в най-добрата светлина, в каквото я виждат и заточениците. Умишлено използва собствените имена на планините, които остават само един спомен в съзнанието на смелите борци. Родината е наречена „изгубен рай”. Колкото повече се отдалечават, толкова по- красива им се вижда родината. Метонимията „свят олтар”, олицетворяваща образът на цялата България и засилваща жертвоготовността на борците.