Анализ на тема "Робството и волята за промяна" ("Борба")


Робството и волята за промяна в стихотворението „Борба“ на Христо Ботев

 (Интерпретативно съчинение)

„Борба“ е първото стихотворение на Ботев, в което не присъства съкровена изповед пред някой близък роднина, приятел или народа. Жанрът се определя като стихотворение, но поради липсата на разделение между строфи има есеистичен характер.
В стихотворението е представен образът на борбата в различни аспекти – борба в духовен план; борба срещу поробителите, причиняващи цялото страдание; революцията, която ще настъпи; борбата в личен план – погубената младост. Идеите на автора за корените на злото в света са ясно изразени в творбата, като детайлите са натуралистични.
Настоящето в творбата е тревожно и отблъскващо. Ценностите са подменени, всички се кланят на златния телец. Цитатът „свестните у нас считат за луди“ показва колко объркана е социалната йерархия, колко грешни представи за света, за правилното и грешното, за истината и лъжата, за доброто и злото имат хората. Внушава се идеята, че обществото се интересува единствено от социалната йерархия и материалното състояние на даден човек, за да си изгради мнение за него. То не се интересува от истинските, важните човешки качества като състрадание, вярност, доброта и искреност: „богат е, казва, пък не го пита/ колко е души изгорил живи,/ сироти колко той е ограбил/ и пред олтарят бога мамил“.
Лъжата сякаш е на дневен ред в това обърнато общество. Важни са само финансовите сметки. Понятия като вярност и искреност са останали в далечното минало. Робството е синоним на злото, но лирическият говорител постепенно разбира, че и в обществото се намират негови еквиваленти. Прозвучава язвителният укор на лирическия Аз към измамните институции и демагогията на попове, черкви, журналисти и учители. За него те са виновниците за моментното състояние на народа. Лирическият говорител дори критикува някои християнски ценности. Важно е да се отбележи, че той не отрича цялата християнска религия, а само проповядването на страхопочитание и богобоязливост към тираните. Според него това е стратегия именно на тираните, за да поддържат населението в своеобразно статукво наречено робство: „туй е казало/ стадо от вълци в овчи кожи,/ камък основен за да положи/ на лъжи свети…“ Метафората „вълци в очи кожи“ разкрива характера на виновниците за злото в света – те се скриват за благите думи, а всъщност те са тези, които причиняват страданието на народа.
Лирическият Аз се връща още към времето на Соломон. Според него той е не само представител, но и основоположник на тази фанатична богобоязливост от гнева на бога и царя: „казал е глупост между глупците“. Мъдростта, която Соломон е казал: „бой се от бога, почитай царя!“, е заклеймена с оксиморона „свещена глупост“. Според автора сляпото подчинение и християнското смирение не е добродетел, то спъва обществото и му пречи да постигне напредък в борбата със злото, в лицето на демагогията, фалшивите ценности, тираните и лъжливите институции. Пример за негативния ефект, който има тази философия на смирение, са безброй поколения: „векове цели/ разум и совест с нея се борят;/ борци са в мъки, в неволи мрели….светът привикнал хомот да влачи,/ тиранство и зло и до днес тачи“. Хората са привикнали на тази философия и е трудно тяхното мнение да бъде повлияно, променено. Цялото стихотворение е своеобразен зов към обществото да се събуди, да отхвърли своето сляпо вярване в дългогодишните измами и фалшива сигурност и да се присъедини към каузата на автора.
Основните опозиции в творбата са свобода-робство, добро-зло, светлина-тъмнина и равнодушие-воля за промяна/борба. Според автора християнската философия спомага за поддържането на робската ценностна система на хората, не само не попречва на несправедливостта, напротив, подкрепя я. Дори християнската религия се е видоизменила и е поела по грешен път. Отново прозвучава упрека на лирическия говорител към тази институция, движеща света, основан върху демагогия и фалшиви ценности. В света цари хаос. Той се е запътил към хаос и няма изгледи да се подобри, докато хората на се събудят от това апатично, сляпо вярване в грешните ценности. Още една ключове опозиция в Ботевата творба може да се смята и: хаос-ред. Във финалната част на стихотворението прозвучава завета на автора. В нея е показано бъдещето – борбата срещу поробителите, срещу институциите и демагозите, срещу чорбаджиите, тираните, кърджалиите и злото. Постепенно хаосът ще бъде победен и редът ще настъпи: „върви към своят свещени конец…“. Реторичното възклицание: „хляб или свинец!“ е трансформираният лозунг на Българското Възраждане: „Свобода или смърт“.
Интересно е да се направи сравнение между „На прощаване“ – стихотворение, писано на по-късен етап от жизнения път на автора, в което присъства подобно заявление: „свобода и смърт!“. Подмяната на „или“ с „и“ показва изстраданото прозрение на Христо Ботев, че за да настъпи така желаната свобода трябва да се плати висока цена – живота на много млади борци. Това изречение се превръща от просто заявление в житейска философия, начин на живот за хиляди българи.
В „Борба“ е представена истината за робската действителност, както и основните виновници за злото в настоящия момент на обществото. Лирическият говорител стига до тъжното разкритие, че враговете, истинските душмани на народа са сред него. За да се избегне пълното настъпване на хаос в света, призивът на лирическия Аз трябва да бъде чут и последван.