Анализ на тема "Раздвоението на лирическия Аз" ("Две души")


Раздвоението на лирическия Аз

  • -          Ангел и демон, добро и зло – символните значения на двата образа, „две сърца“  в душата на лирическия герой. Смелото самопризнание за битката в душата му. Осъзнаването за бавното погубване в резултат на тази борба. Загатване за смъртта. Единственото спасение, в което той вижда възможен изход и възможност да намери покой.
  • -          Ангелското – свещеното, сакрално, доброто, искреното, доверчивото, надеждата, любовта
  • -          Демонското – злото, недоверчивостта, мнителността, земните страсти, които пречат на достигането на нирвана.
  • -          Борбата между самотната личност и злия й двойник пречи на хармонията в душата на лирическия говорител.
  • -          Огънят разгледан по два начина – символ на надеждата, на началото, на живота, аналогия с гръцката митология и Прометей; символ на разрухата, на унищожението, изпепеляващия огън, злото
  • -          „плам ме суши“ – неизбежно, нежелано, усещане на обреченост.
  • -          Пепел – аналогия с феникса от античната митология, възраждащата се птица. Пепелта остава след пламъците, само тя. Единственото, което ще остане и след лирическия Аз, е само пепелта – символизираща душевните му страдания и изстрадалата му личност, невъзможността да открие себе си и да постигне нирвана.
  • -          Повторението на началния стих „ аз не живея: аз горя“ и в последната строфа „ аз сам не живея – горя!“. Появата на лирическо възклицание.