Анализ на тема "Копнеж и страдание" („Стон“)


Копнеж и страдание в „Стон“
Пейо Яворов
(интерпретативно съчинение)

„Стон“ е едно от късните стихотворения на Яворов. В последствие творбата е посветена на неговата любима Лора, една година след като тя слага край на живота си. Тъй като Яворовата поезия е с автобиографични мотиви, може да се търсят прототипи в неговите стихотворения. След неуспешния му опит за самоубийство той решава, че това негово стихотворение описва най-точно връзката му с Лора Каравелова, както той сам я нарича – фаталната жена в неговия живот.
Стихотворението е разделено в две строфи, като всяка показва двете страни на любовта – тъмното и светлото, копнежа и страданието. В него е изобразен противоречивия характер на любовта, но и на любимата. Стихотворението внушава реални, земни чувства у читателите.
В първата строфа лирическият говорител повтаря два пъти стиха: „Душата ми е стон. Душата ми е зов“. Повтаряйки също двукратно други две съществителни: любов и смърт, той набляга на чувството за страдание, което любовта неминуемо предизвиква.
Стиховете: „защото аз съм птица устрелена:/ на смърт е моята душа ранена,/ на смърт ранена от любов…“ показват източника на страданието на лирическия Аз. Метафората с птицата, която е „устрелена“ би могла да се тълкува по следния начин – той сякаш е уцелен от вълшебен куршум/ магична стрела, която го води към любовта. Може да се направи аналогия с римския бог Купидон или неговия гръцки еквивалент – Амур. И двамата са често споменавани в любовната лирика на поетите романтици и от ренесансовата епоха (например Франческо Петрарка).
Внушава се идеята, че любовта ще стане причината за неговата смърт. Раната, причинена от любовта не може да се изцери, не може да заздравее – тя е смъртоносна. В това се изразява и гениалността на автора, който е способен да предвиди своя трагичен край.
Яворовото виждане за любовта е изстрадано прозрение за истината за това фатално чувство: „и ето аз ви думам: има ад и мъка -/ и в мъката любов!“. Основното чувство според него не е любовта, а страданието, мъката, терзанията и трудностите, които тя причинява, които тя неотменно носи със себе си. Тя я следват, където и да отиде, и са по-силни от нея, винаги надделяват.
За първи път Яворов представя образът на реалната жена. Тя не е нито ангел, нито демон. Тя има форми, образ, плът. Това е и една от причините за душевните терзания на лирическия говорител – противоречивата същност на любимата, сблъсъкът между двата вида любов – плътска и духовна, платоническа.
В тази строфа се набляга на копнежите на лирическия автор. Още с първия стих, който е повторен двукратно, се внушава идеята, че любовта е нещо трудно достижимо. Истинската любов не е нещо, което е лесно да се намери, но винаги, когато се открие, носи две чувства – копнеж и страдание. Мотивът за невъзможната любов присъства и в това Яворово произведение.
Амбивалентният характер на любовта е представен в оксиморона „плът и призрак лек“. Колебанията на лирическия говорител относно истинността за плътската и платоническата любов са в основата на стихотворението. Тази несигурност предизвиква душевните му терзания и страдания.
В стихотворението основната тема е за двата вида любов – плътската и духовната. „Стон“ носи усещане за земни чувства, нещо нетипично за Яворовата поезия. В творбата лирическият говорител е разкъсван от съмнения за противоречивия характер на любовта и същността на неговата любима.