Анализ на "Песента на човека"


Песента на човека


     Строфа 1

-          Отъждествяването на лирическия аз с природните стихии ураган и океан. Загатване за сила и мощ, свобода и волност на духа. Продължителност на сравнението – „от сън за ден“, целодневно, ежедневно. Мотивът за духа. Носи се като дух из океана. Идеята за нематериалното, за непринадлежността към света на битовото, за възвишения аз, който сякаш не е от този свят.
-          Самотата на лирическия говорител. Космическа самота. Чувства се недоразбран, отритнат, различен от другите, от масата. „самотно“. Нарушената връзка между индивида и света. Отчуждеността на човека в света.
-          Мотивът за движението – „без нявга мигом негде да застана“, „устремен“. Целите, които преследва лирическия Аз- нирвана, любов и щастие. Надеждата да стигне докрай, да открие отговорите на загадката на живота. Съмнението също присъства като мотив в това стихотворение. Не го напуска докрай. Съмнение в съществуването на покой в света.
-          Съмнението, мракът и злото създават нов свят, изпълнен със сенки, страдание, слепота. Създават света на сенките. Аналогия с древната гръцка митология и пещерата на сенките на Платон. Омагьосаният кръг, непрестанно повтарящ се. Непрекъснатата тъмнина.
-          Смъртта присъства в цялото стихотворение. Вечната тъма е обезличила лирическия говорител и той сякаш не вижда пътя пред себе си. Тъмнината му пречи. Той не само се стреми да открие своя път, своето място в света, но и да „прогледне“, да освети мрачния свят на сенките. Мракът толкова дълбоко се е загнездил в човешката душа, че лирическият говорител не успява да го разбули.
-          Езикови средства:
-          Инверсия: „тъмнина нестресвана“
-          Олицетворението на природата и на тъмнината.

Строфа 2

-          Образите на живота и смъртта. Съществуват едновременно у него, заедно, неразделни по своему. Мотивът за раздвоението на лирическия аз. Метафората за крилата на птицата, едно от които е животът, а другото смъртта, задружно размахвани.
-          В търсенето на отговора, в мечтата да намери края, изхода, да разбули загадката той загубва представа за времето: „изгубих тягостния брой“.
-          Мотивът за страданието, породено от постоянните въпроси, на които не може да намери отговори; от опитите да определи посоката на своя път.
-          Езикови средства:
-          Антитеза: „живота и смъртта“, „близки и далечни“ контрастни образи
-          Инверсия: „мигновенията бързотечни“
-          Олицетворения образ на мечтата  

Строфа 3

-          Безпътицата, безизходицата, в която е попаднал лирическия аз. Липсата на задвижваща сила, на осмисляща живота идея, на възвишен идеал, който да придава смисъл на еднообразния, скучен живот. Присъствието на аза на крушението на всяка една мечта, сякаш тъкмо пожелана, животът дава ясно да се разбере, че тя ще е неосъществима, както всичко останало, което той е искал, иска и ще иска.
-          Мотивът за тъмнината и самотата
-          Въпросът за посоката на пътя присъства и в тази строфа. Незнанието на къде се е запътил, „към светлина ли, към любов?“. „терзан от знойна жажда?“ жажда за разбулване на загадката, за откриване на посоката на пътя и по-дълбоки разсъждения за смисъла на живота. Жажда за откриването на покой. Друга възможна интерпретация – жажда за любов и така желаното щастие.
-          Хаоса в живота, в света на лирическия говорител.  
-          Мотивът за яркия родствен зов. Из хаоса се появява кракът спомен за миналото, лишено от страдания и терзания на душата. Загатването за надеждата, илюзията, че споменът би могъл да го спаси, за го избави от бездната, в която е пропаднал и да въведе ред и хармония в живота му.
-          Езикови средства:
-          Реторични въпроси: „къде отивам аз, терзан от знойна жажда?“, „в тъма и сам – към светлина ли, към любов?“
-          Възходяща градация: „към светлина ли, към любов?“
-          Алитерация: „терзан, от знойна жажда…“,
-          апосиопеза
-           

Строфа 4

-          Безкрайния път, омагьосания кръг, нямащ край. Страданието, което присъства във всеки аспект на живота на аза.
-          Въпреки болката и нещастията, които преживява, изстрадалата душа запазва надежда за един по-добър свят, лишен от съмнение и терзания. „с надежда за минутите възмездни“. Възмездие – аналогия с второто причастие(?). съкровената мечта, че всичко един ден ще си дойде на мястото и лирическия говорител ще намери своя път и своя край в покой, така желаното успокоение на духа. Лъч на оптимизъм, на надежда в иначе мрачното, песимистично стихотворение.
-          Тягостната тишина: „ гробно млъкналите бездни“, символ на самотата на лирическия аз.
-          Езикови средства:
-          Инверсия: „минутите възмездни“
-          Алитерация: „стигнат край в безкраен друм“
-          Оксиморон: „ край в безкраен друм“

Строфа 5

-          Безнадеждността и съмнението отново вземат връх в чувствата на душата на лирическия аз. Отново у него се пробуждат мрачни чувства.
-          Мотивът за слепотата, един от основните символи в творбата. Символ на бездуховното съществуване и смъртта. Вечната нощ, която го заобикаля сякаш е притъпила способността му да вижда, той има очи, но не вижда нито пътя пред себе си, нито надеждата. Краткия лъч светлина от предната строфа отново е погълнат от мрачния свят на лирическия аз.
-          Мотивът за пробудения слепец. Интерпретацията, че лир. Аз осъзнава различието си от другите, но е в плен на борбата между доброто и злото, чието бойно поле е душата му.
-          Идеята за света като „заключена тъмница“. Идеята за лирическия аз като прост наблюдател на света около него и в него. Недовършения край, недоизказаността и пестеливостта, загадката, която остава. Мотивът за самотата и недоразбраната личност. Трагическата ирония на лирическия аз, че мечтите и копнежите му никога няма да се сбъднат и той ще остане неразбран до края на безсмисленото си съществуване. Разбитите илюзии, временно създали се в предната строфа.
-          Мотивът за ключалката. Сякаш ключът е завъртян от другата страна и той не може да излезе. Чувства безпомощен и не знае как да постъпи, за да се измъкне от този капан на света, в който се чувства лишен от всякаква подкрепа от други човешки същества.
-          Езикови средства:
-          Алитерация: „безкрая гоня аз граница“
-          Оксиморон: „в безкрая гоня аз граница“
-          Метафора: „слепец пробуден“, „заключена тъмница“