Анализ на тема "Смърт и безсмъртие" ("Хаджи Димитър")


Смърт и безсмъртие в баладата „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев

(Интерпретативно съчинение)

Баладичната поема е написана в отговор на разпространилите се легенди, че Хаджи Димитър е все още жив и обикаля Балкана заедно със своята храбра чета и търси останали живи свои другари. Творбата подсилва тези твърдения и възхваля героизма на падналия борец за свобода, като идеализира и дори митологизира неговия образ.
Баладата „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев издига образа на националния борец за Освобождение. В творбата е разкрит идеала за бунтовника, който отдава живота си на свещената кауза за свобода на Родината; който въпреки своята физическа смърт, ще бъде запомнен в националната памет и самосъзнание на народа за поколения наред. Най-големият поет революционер на Българското Възраждане вярва в тази представа за образа на осъзналия своето призвание храбър боец и сам живее по тези правила в своя живот.
Баладата „Хаджи Димитър“ е едно от най-значимите произведения на Христо Ботев, в което той митологизира образа на един от най-смелите четници от предосвобожденската епоха на България. Природната картина е в унисон с настроенията на лирическия говорител и допринася за изграждането на образа на юнака. Творбата е изграден на принципа на цикличността. Започва през деня, настъпва нощта и отново изгрява утрото. По този начин се създава композиционна рамка.
Още първата строфа започва с повторение на реторичното възклицание: „Жив е той, жив е!“. Именно чрез него се създава представата, че героят все още е жив. Метонимията „там“ показва неопределеността и неизвестността на точното местонахождение на лирическия герой. В следващите стихове смъртта е представена в натуралистичен вид: „потънал в кърви лежи и пъшка…“, като по този начин е описано и страданието, през което той преминава. Глаголите „лежи“ и „пъшка“ са статични, показващи неговото безсилие и безпомощност. На тях контрастира доскорошната „младост и сила мъжка“. Това твърдение е подсилено от анафорично повтореното съществително: „юнак“. Втората строфа започва с резултата на битката, която доскоро е водил бунтовника. Захвърлената пушка и строшената на две сабя красноречиво показват трагичния изход на сражението. В следващите стихове отново е показано неговото безсилие и момента физическа слабост: „очи тъмнеят, глава се люшка,/ уста проклинат цяла вселена!“. В третата строфа отново присъства глагола: „лежи“. В тази строфа започва и описанието на природния свят. Дори слънцето е спряло и „сърдито пече“; трагедията е от такава степен, сякаш светът спира да се върти и основните циклични природни явления не могат да продължат сякаш съпричастни на трагедията. Друго тълкуване на епитета „сърдито“ е отново свързано със смъртта на юнака. Дори природните сили са натъжени от загубата на храбрия борец за възвишена кауза. Четвъртата строфа започва с въвеждането на сезона: „жътва е сега…“. По изговор жътва се доближава много до „жертва“. Създава се тягостното усещане за безнадеждност и безизходица, подсилено от ключовия образ на песента на робинята жътварка в далечината.
До този момент лирическият говорител сякаш се е самоизмъчвал с негативни мисли и факти, но след апосиопезата: „…но млъкни, сърце!“ натъженото, огорчено сърце отстъпва място на разума. Лирическият Аз достига до мъчителното прозрение в петата строфа, която е и смислова поанта, че падналият в бой за свобода, никога няма да загине. Него ще го помнят и него ще възпяват в народните песни. Подвигът му е толкова величествен, че дори природата се възхищава на героичната му саможертва: „него жалеят/ земя и небо, звяр и природа“. Дори безкрайните природни сили, природата и кръвожадните зверове се прекланят пред неговото мъжество и смелост, героична саможертва и себеотрицание. Етимологичната фигура: „певци песни за него пеят….“ показва ефекта, който подвига на бореца за свобода има върху хората.
В шестата строфа присъствието на околния свят се засилва. Появява се орлицата, която го закриля от жарките лъчи на слънцето; вълкът, който сякаш се опитва да го излекува и соколът, който се грижи за него: „за брат, за юнак грижи!“ Соколът е величествена, волна птица, която не търпи окови и дори ловците не могат да задържат сокола на китката си за винаги, като неслучайно юнакът е сравнен с могъщата птица. Цялата природа е добронамерена и приятелски настроена към бунтовника. Слънцето пече, небето е ясно и природата е дружелюбна. Може да се направи сравнение между баладата „Хаджи Димитър“ и Христо-Ботевата елегия „Обесването на Васил Левски“, в която природния свят е в пълна противоположност на този от баладичната поема. Докато в „Хаджи Димитър“ птиците защитават падналия борец, в „Обесването на Васил Левски“ гарванът „грачи грозно, зловещо“. Използваният похват в тези стихове се нарича алитерация (натрупване на съгласни) и внушава тягостно усещане у читателите. Докато соколът и орлицата са соларни създания, гарванът е хтоничен образ, който още в митологията се е свързвал със смъртта. Според много предания и фолклорни песни гарванът е предвестник на злото, на смъртта. В поемата вълкът се грижи за юнака и се опитва да го изцери, в елегията присъстват „псета и вълци“, които вият глухо надалече. Разликата в сезоните също е ясно забележима. Топлото, приветливо лято в баладичната поема контрастира ярко на студената и негостоприемна люта зима от елегията. Вихърът е сравнен със „зла песен“, смразяващите ледове, студът и мразът, сякаш отблъскват надеждата в тази творба и създават усещане за безнадеждност, безизходица и безпомощност – настроенията, които са обзели българския народ след обесването на Апостола.
Идва първата смяна в цикличната последователност на творбата. В следващата строфа слънцето залязва и с изгряването на месечината се появяват самодивите, които носят баладичната нотка в творбата. Тази строфа е написана със златни букви на стените на Сорбоната в Париж. Стихотворението е познато по цял свят, заради огромното количество информация и действие, събрано в едва четири стиха.
Песента на Балкана в седмата строфа контрастира на робската песен на жътварките. Двете песни се различават не само по своята тематика, внушения, които създават, но и по пространството, в което се пеят. Светът в поемата е разделен вертикално, като долу се намира безнадеждността и робската действителност, а горе е възвишеното пространство на Балкана, където е мястото падналия борец. Животът в Балкана се различава от този в противопоставеното му поле – горе, високо е свободата, хайдушкия живот, а долу се намират хората, които са в плен на своята робска психика и внушен от миналите поколения робски страх към турците.
В следващата строфа е разгледан образа на трите самодиви. Тази част на творбата е изпълнена с мистичност, загадъчност и са вплетени много послания и символи. Точната бройка на митичните създания е три, което подсказва за библейския мотив за Отца и Сина, и Светия Дух. Традиционната представа за самодивите е преобърната: в повечето фолклорни предания и песни самодивите са зли и завистливи създания, например в баладата „Изворът на Белоногата“ на Петко Славейков, в поемата те се грижат сестрински за падналия бунтовник. Бялата им премяна контрастира ярко на черните дрехи на робините от полето. Тези два цвята носят своите традиционни значение – бялото се свързва с невинността, чистотата, с живота, но и с новото начало, а черното е символ на смъртта.
Дори в последните си мигове борецът за Освобождение на родината мисли не за себе си, а за своите бойни другари по оръжие. Пита за тях и моли самодивите да потърсят техните духове.
В последната строфа настъпва следващият етап от цикличността и композиционната рамка се затваря. Усещането, че природата и безкрайните небесни обекти са спрели своето постоянно движение, вече не съществува. Всичко продължава своя естествен ход: слънцето пече, а кръвта на юнака изтича, което отново създава настроение за безизходица и безнадеждност.
Въпреки всичко, през което е преминал, юнакът, който доскоро се е радвал на сила мъжка и младост, си отива, напуска този свят физически. Но смисловата поанта продължава да звучи в умовете на читателите: „Тоз, който падне в бой за свобода/ той не умира“. Тя е и призив към другите да последват примера на смелия герой. Тя уверя, че всеки, който като него даде живота си за по-възвишена кауза, никога не ще бъде забравен и ще остане безсмъртен в паметта и самосъзнанието на народа.