Мотиви в "Ни лъх не дъхва над полени"


"Ни лъх не дъхва над полени"


Мотивът за самотата в първата строфа – пейзажа, спокойствието, хармонията. Липса на човешко присъствие. Обхващане на целия свят – вертикално и хоризонтално: първа строфа, цитиране. Усещане за покой. Отрицанията „ни”, анафорично повторени, засилват внушението за статичност, нарушено във втората строфа.

Мотивът за пътя – зората като началото на живота, младостта, чистотата, неопороченото начало, детството и вечерта като старостта, смъртта, края на житейския път. Метафората за мечтата за щастие и хармония – „охолна мечта за лек път”. Житейския път.

Мотивът за завръщането в родния кът – посоката на пътя не е назована, но става ясно, че се е запътил към родното пространство, символизиращо детството и спокойствието, за което копнее лирическия Аз. Блянът за завръщане към родното към края на живот, разгледан в „Да се завърнеш...” копнежът за спокоен край на живота, за почивка и „сън за щастие”.

Мотивът за живота и смъртта -  Мечтата не е нереална както в дебеляновото стихотворение, напротив творбата внушава, че смъртта (сънят) води до щастливите моменти. Опозиция живот – смърт, глагола „дишам” (метафора за живеене) и сънят като метонимия за смърттта. Идеята, че след смъртта животът е пълноценен и не е лишен от смисъл. Мисълта за смъртта не тревожи лирическия Аз, чрез който Славейков рисува себе си, напротив, окрилява го, зарежда го. Идеята за вътрешна хармония и равновесие, към което се стреми лирическия Аз, възможна само в смъртта.