Анализ на "Сенки"


Сенки“
Пейо Яворов

Строфа 1:

-          Мотивът за тъмнината. Назовано е единствено времето на случката. През нощта. Сенките са творение на нощта, на залязващото слънце. Загатването за тъжен край, за приближаващо зло и за безнадеждност. Идеята за открояването на сенките. Сякаш те изпъкват от другите, сякаш са с нещо по-различни. Отново се загатва за невъзможната любов и непосилното създаване на хармония в техния свят.
-          Антитеза – светлина – мрак; мотивът за светлината, който се асоциира с надеждата и новото начало. Символните образи на мрака и светлината. Макар и потопени в „поле от светлина“ те пак не могат да се достигнат и да се докоснат, не се виждат, сякаш се разминават в тъмнината, чужди един на друг, и все пак търсещи себе си и другия.
-          Образът на бялата завеса. Аналогичен с този на полето от светлина. Въпреки него, не могат да се достигнат, душите им да се слеят в едно и да създадат хармония.
-          Необходимостта от близка сродна душа, загатнато в стиха: „сами една задруга в жажда и притома“
-          Мотивът за невъзможността да се постигне така желаната близост между образите на самотниците. Загатната самота на търсещите любов.

Езикови средства:
Анафора: „две….две“
Лирически повторения: „сами една пред друга,/ сами една за друга“
Антитеза: мрак-светлина, поле от светлина, бяла завеса – нощ,
Апосиопеза: „две сенки на нощта….“
Епитет: „тъмна“, „откроени“, „бяла“

Строфа 2:

-          Болезнените, безполезни усилия да се намери хармонията в душата на лирическия Аз. Обезсилващата умора, която го обзема след всеки провал. Антитезата: „искат и не могат“
-          Мотивът за страха, страх от разкриването пред другия, от споделянето, от показването на слабостите пред любимия човек, но и страх от загубване на себе си в любовта. Загатва се, че при всички влюбени присъстват тези терзания, чрез пълното обезличаване на образите – те са само сенки, не присъства никаква описателна характеристика, като по този начин се обобщава, че това е един всеобщ проблем.
-          Чувството за обреченост, безизходица и безнадеждност, за разминаването между желание и възможности е внушено чрез лирическото повторения: „искат и не могат“, последвано от апосиопезата.
-          Тъжната и изстрадана истина, до която достига лирическият Аз, е че хармонията между сенките е невъзможна, непостижима.

Езикови средства:
Анафора: „те….те“, „и….и“
Реторичен въпрос: „от що се е боят?“
Апосиопеза: „искат и не могат….“
Епитет: „мъчително“, „напрегнато“
Антитеза: „искат и не могат“
Епифора: „искат и не могат“
Повторения: „глава….глава“, „ръце….ръце“, „друг…друг“, „искат….искат“, „не могат….не могат“,

Строфа 3:

-          Акцент върху трагизма на любовта, върху драмата на дръзналия да търси любов самотник.
-          Чрез светлината те успяват за миг да се зърнат, докато отново не се разделят. Може би и светлината ги разделя, показвайки истинската им същност, отблъсквайки ги един от друг. Преобръщане на мотива мрак-светлина. Светлината е тази, която отново ги разделя след като ги е събрала. Твърде различни са един от друг. Отново присъства мотивът за самотата. Лирическият Аз се чувства неразбран и болезнено сам.
-          Абсурдността да се копнее за хармония между два привидно еднакви, но всъщност толкова различни свята.
-          Песимистично настроения лирически субект, съмняващ се, че някога изобщо някой ще успее да преодолее бариерата, която разделя „сянката на мъж и сянката на жена“. Сякаш над тях тегне някакво проклятие, сякаш съдбата им е предопределена, сякаш всеки път се изпълнява някакъв вид присъда, проваляща техните отношения. Сякаш всяка двойка се върти в един омагьосан кръг и над тях тегне някакво проклятие. Сякаш са осъдени да не намерят хармонията, а да я желаят с цялото си съществуване.

Езикови средства:
Анафора: “те“
Апосиопеза: „през толкоз светлина….“
Реторично възклицание: „сянката на мъж и сянката на жена!“
Рефрен: „ сами една за друга в жажда и притома,/ те – сянката на мъж и сянката на жена“