Тропи и фигури


Тропи и фигури на езика


Експресивният характер на художествения език се определя от стилистичните изразни средства, натоварени с естетическа функция. Художествените изразни средства се делят на две категории:
Тропи – това са думи и изрази, внушението от които се постига въз основа на преносното значение на думите.
Фигури – при тях внушението се постига чрез синтаксиса, строежа на изречението, звукописа и подредбата на думите в него и смисловите отношения между тях.

Тропи:


Алегория – отдалечени идеи и понятия се представят посредством конкретни образи, картини, събития. Основно изразно средство в басните, използва се в приказките и поезията.

Пример: баснята на Лафонтен „Жабата поискал да стане като вола“ чрез образа на жабата е изобличен завистливият и глупав човек, който няма преценка за собствените си качества.

Антономасия – вид метонимия, при която личното име се заменя с нарицателно или обратно.

Пример: Накъдето и да се обърнеш – все байганьовци виждаш.

Дисфемизъм – дума или израз с груб, вулгарен оттенък.

Евфемизъм – антоним на дисфемизъм

Пример: „Това чакане беше много тежко за него, той чувствуваше голяма нужда, като всеки човек; па забрави да попита и студента где е онова…“

Епитет – художествено определение, чрез което се назовават съществени признаци на предмет или действие, за да се постигне по-голяма образност в изображението, да се даде емоционална оценка.

Пример: мъртва тишина

Ирония – троп, при който истинският смисъл е скрит или противоположен на буквално изказаното. Привидно се изказва нещо положително, но подтекстът на изказа съдържа нещо отрицателно. Лека насмешка, чрез която се изразява критика или отрицание по емоционален път. Лични и обществени недъзи, подложени на критика чрез ирония биват осмивани, а не разобличавани.

Пример: „Стопанката не искаше да му позволи да яде от тая супа, но той от деликатност загради чинията си с ръце и не искаше да му я менява.“ Алеко Константинов, „Бай Ганьо у Иречека

Метафора – пренасяне на качества от един предмет на друг въз основа на техни общи свойства. Троп, чрез който се придава ново качество на отвлечено понятие, за да бъде то конкретизирано или одухотворено. Средство за постигане на по-голяма образност в художествено произведение.

Пример: „кой те в таз рабска люлка люлее?“ (Христо Ботев, „Елегия“); „А ний сме океан от огнени вълни“ (Христо Смирненски, „Ний“)

Метонимия – Преименуване, даване на ново име, при което названието на предмет или явление се заменя с друго на базата на някаква връзка между тях.

Пример: „Там…там буря кърши клонове…“ (Христо Ботев, „До моето първо либе“); „Две хубави очи“ (Пейо Яворов, „Две хубави очи“)

Литота – троп, силно преувеличено намаление; антоним на хипербола.

Пример: „Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара.“ (Иван Вазов, „Немили-недраги“)

Олицетворение – разновидност на метафората, художествен похват, при който човешки черти се приписват на природни явления, животни или на предмети. Когато човешки качества се приписват на предмети или явления, може да се употреби и терминът одухотворяване.

Пример: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна“

Постоянен епитет – епитет, който винаги се прикрепва към точно определено съществително и с него образува устойчив израз. Широко разпространена е употребата му в народното словесно творчество. Среща се и в творби на поети, повлияни от народното творчество.

Пример: „черни очи еленови“

Символ – знак, замяна на отвлечено понятие с конкретен образ. Един и същи образ може да бъде носител на различно символно значение в зависимост от творческото виждане на автора, ето защо символът трябва да се почувства, да се разбере, а не да се разчита еднозначно в различните произведения.

Пример: черното често се среща като символ на лошото, на смъртта, докато бялото

Синекдоха – вид метонимия, при която цялото се заменя с част от него. по-рядка употреба на синекдоха е, когато частта се представя посредством цялото.

Пример: „бащино огнище“ (Христо Ботев, „На прощаване“)

Сравнение – изразно средство, при което един предмет или ялвение се съпоставя с друг въз основа на сходство. Обикновено се сравнява познато с непознато, известно  с неизвестно, конкретно с абстрактно. Сравнението се състои от две части, които са свързани с думите: като, като че, като че ли, сякаш и др.

Пример: „и като отшелник живееше в пост“ (Иван Вазов, „Левски“)

Хипербола – преувеличаване, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и експресивност на речта чрез преувеличаване на образи, предмети, действия. Като изразно средство хиперболата е пълна противоположност на литотата. Чрез хиперболата авторът подчертава съществени особености от действителността и изразява емоционално отношение към тях.

Пример: „Далече,/ цял век далече са от мен/ миражите на вчерашния ден.“ (Пейо Яворово, „Душата ми е пуста…“)



Фигури


Алитерация – повторение на еднакви или близки по звучене съгласни звукове.

Пример: „гарванът грачи грозно, зловещо“ (Христо Ботев, „Обесването на Васил Левски“)

Анафора – повторение на едни и същи думи или словосъчетания в началното на няколко стиха или строфи.

Пример: „Пак ли са старите цигани?/ Пак ли по тъмно коват?“

Апокопока – характерен похват, при който думите се съкращават и се изпускат една или няколко букви.

Пример: кат‘

Синтактичен паралелизъм – фигура, при която два съседни израза, две съседни изречения са съставени от едни и същи части на речта.

Пример: „Аз станах. – Небето бе празно и глухо…/ Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна.“ (Димчо Дебелянов, „Миг“)

Антитеза – контраст, противопоставяне на два логически противоположни образа, предмета, явления или понятия чрез използването на антоними, за да се постигне изразителност на речта.

Пример: „душата на ангел и демон.“ (Пейо Яворов, „Две души“)

Анжамбман – пренасяне на част от фраза от края на един стих в началото на следващия. Получава се повишена емоционалност, чрез която се акцентира върху смисъла на краестишните думи. Анжамбманът също показва силни чувства.

Пример: „Живей сиротно с своето сираче/ живот неволен тя сега. Радей/ по чужди къщи, бъхти се весден…“ (Пенчо Славейков, „Ралица“)

Апосиопеза – замълчаване, недоизказване под влияние на силни чувства.

Пример: „Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?...Е, защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора?“ (Алеко Константинов, „Разни хора, разни идеали“)

Асонанс – повторяемост, съзвучие на гласни звукове в една или в няколко думи.

Пример: „Настане вечер - месец изгрее,/ звезди обсипят свода небесен;/ гора зашуми, вятър повее, - / Балканът пее хайдушка песен!“ (Христо Ботев, „Хаджи Димитър“)

Градация – способ за засилване или отслабване чрез редуване на еднотипни изразни средства във възходяща или в низходяща градация. Градацията може да бъде и трети тип – повествователна.

Пример: възходяща градация – “не сещат ни жега, ни жажда, ни студ“ (Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“)

Низходяща градация – „А тиранинът върлува/ и безчести край наш роден/ коли, беси, бие, псува/ и глоби народ поробен.“ (Христо Ботев, „В механата“)

Елипса – изпускане на дума или част от израз, които се подразбират логически.

Пример: „Завод. Над него облаци от дим./ Народът прост/ животът – тежък, скучен. - / Живот без маска и без грим - / озъбено, свирепо куче.“ (Никола Вапцаров, „Завод“)

Етимологична фигура – синтактична конструкция, при която се свързват думи с еднакъв корен.

Пример: „певци песни за него пеят“ (Христо Ботев, „Хаджи Димитър“)

Епифора – повторение на думи и изрази в края на стиха или на строфата.

Пример: „Тихият пролетен дъжд/ звънна над моята стряха,/ с тихия пролет дъжд/ колко надежди изгряха!“ (Николай Лилиев, „Тихият пролетен дъжд“)

Инверсия – обърнат словоред, разместване на установения ред на думите в изречението.

Пример: „Сред стаята ковчег положен,“ (Христо Смирненски, „Зимни вечери“)

Оксиморон – съчетаване на несъвместими или противоречиви думи.

Пример: „предател верен и жив предвестник“ (Христо Ботев, „Елегия“)


Реторични фигури


Реторичен въпрос – въпрос, който съдържа в себе си едновременно и утвърждение, и отговор. Използва се за привличане на вниманието, за изразяване на емоция. Реторичният въпрос не изисква отговор.

Пример: „И нима под вражи стяг/ готвил е за нас пощада?“ (Димчо Дебелянов, „Един убит“)

Реторично възклицание – чрез подчертана възклицателна интонация авторът изразява душевно състояние или лично отношение.

Пример: „Пристъпи ужасни!“ (Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“)

Реторично обръщение – емоционално обръщение към лице, което отсъства, или нещо, което не може да участва в диалог. Често реторичното обръщение е част от реторични въпрос или от реторичното възклицание.

Пример: „А, можехме, родино свидна…“ (Пейо Яворов, „Заточеници“)